Междинен доклад на ЕС за напредъка на България

  • 09.02.2012
    • ,  
  • от Милен Христов
  •   No Comments

Тъй като вчера всички медии за занимаваха с това колко зле е българската съдебна система, аз реших да намеря прословутия доклад в оригинал и да видя какво точно е писано. За тези, които се интересуват ето официалният превод на български език на доклада [PDF]. Файлът се сваля директно от страницата на Европейската Комисия.

В общи линии ЕК казва, съдебната система ви е корумпирана, съдиите се назначават все още непрозрачно и със съмнения дали са етични и професионалисти.

Няма какво повече да говорим, сега топката е в съдиите – трябва да си заслужат уважението на хората, а не с вирнат нос да размятат тогата и  закона и да напомнят, че на съда се дължи уважение. Уважение за какво? За корупцията и ниския морал ли? Да не говорим за липсата на професионализъм…

Прочети още по темата тук:

  • Няма сходни теми

Доколко българските консули познават/спазват закона?

  • 17.11.2011
    • ,  
  • от Милен Христов
  •   No Comments

Представете си ситуация, в която сте в страна, в която българин рядко ходи  и която не е Европейска или Северноамериканска. Ако изпаднете в ситуация, в която се нуждаете от консулска помощ може би ще е по-добре да разчитате на всеки друг, но не и на българския консул. В практиката ми се наложи да разговарям професионално с няколко български консули – една африканска държава, една азиатска и дори една европейска, която не е член на ЕС.

Ще се учудите, как тези хора са назначени да вършат работа, за която нямат и най-малка представа. Не познават основните закони, по които работят, незнаят основни неща, като например, че всъщност могат да заверяват подписите на чужденци в документи предназначени за България. Не знаят процедурите по Закона за чужденците и правилника за прилагането им. В най-фрапантният ни случай консулът отказа приемането на документи за виза “D”. Специфичното в случая е, че виза “”D се разрешава не от самия консул а от МВР и МВнР т.е. консулът е само “пощенска кутия” и е длъжен да приеме документите. След жалба от наша страна в МВнР консулът ги прие, но цената беше сравнително голяма – няколко самолетни билета на кандидата, тъй като той не живее в града, в който беше посолството.

Най-шокиращото за мен обаче е, че консулът спомена за “черен списък” с държави, на чийто граждани не се издават визи в никакъв случай. Този списък явно е въз основа на някакви устни инструкции и консулите, МВнР и МВР правят всичко, за да го спазват. Това е незаконно, тъй като е толерирана от държавата дискриминация. Нашият закон е ясен – щом има необходимите документи и има чисто криминално/гранично досие в ЕС и в родната държава – виза се издава. Да, ама не! След многото опити да се сдобием със становището на МВР и МВнР по чл. 34, ал.2 от Наредбата за визите, МВнР отказаха с мотива, че това становище е в МВР. Как е възможно това при положение, че наредбата казва “..съвместно изготвят становище..”? Защо им бяха нужни 3 месеца, за да ни уведомят за това,също не е ясно. В момента сме изпратили молба за предоставяне на това становище към МВР “Дирекция Миграция”. Не е ясно, колко време ще им е необходимо да ни го предоставят. Също не е ясно и какво ще пише в него, при положение, че документите и досието на човека са изрядни. Както се казваше в една реклама “Балканът Държавата пази своите тайни”.

Прочети още по темата тук:

  • Няма сходни теми

Има ли смисъл да се съди строител?

  • 09.11.2011
    • ,  
  • от Милен Христов
  •   2 Comments

В практиката все повече се убеждавам, че в България съдебното събиране на задължения от фирми е мисия невъзможна. Повечето фирми, са малки или средни, които са регистрирани за конкретен обект/начинание. Това означава, че те на практика нямат никакви активи. В конкретният случай става дума за строители. Предприемачът е решил, че ще строи и продава сграда “на зелено”. В добрите години е взел кредит от банка срещу обезпечение – земята върху, която ще строи и върху бъдещите обекти в сградата. Тогава банките си позволяваха това.

Строителят зареден с четири/пет пет/шест цифрената сума, започва да строи, но освен за строителството, започва да харчи и нецелево -  скъпа кола, почивки, имоти и т.н. Естествено кредитът не стига и разноските на сградата ще превишт отпуснатия кредит. Постъпленията от вноските от купувачите “на зелено”  също се харчат нецелево, а част от тях погасяват кредита, за да се “замажат” очите на банката да не рови на дълбоко. Строителят не купува нищо на името на фирмата.

В един слънчев ден парите свършват, сградата е непостроена и се започва подаване на съдебни искове за нарушени предварителни договори. Банката почва да си мисли за изпълнителни действия върху ипотекираното право на строеж (или сграда с Акт 15). Купувачите почват да се конкурират с банката за събиране на платените към строителя пари. Лошото за купувачите е, че фирмата-строител няма никакви активи, а всичко построено до момента е ипотекирано от банката т.е. банката е обезпечен кредитор и ще се удоволетвори преди всички други кредитори (освен държавата).

Същевременно обаче, строителят е бил решил да не внася ДДС в дъжавата или има съставени актове за начет, поради което са се натрупали огромни публични задължения. Както е ясно, в реда на удоволетворяване на кредиторите държавата е първа по ред, което прецаква и банките.

В крайна сметка, печели строителя, който в продължение на години е живял от кредита, отпуснат за други цели. Не напомня ли това много на пирамидите от средата на 90те?

А как изглежда безсилието на съдебната система в очите на чуждите (а и българските) инвеститори? Дали мислите, че това повишава кредитния ни рейтинг и сигурността на инвестициите? Май не.

Прочети още по темата тук:

Удостоверение за търпимост на строеж

  • 20.08.2011
    • ,  
  • от Милен Христов
  •   12 Comments

От адвокатската ни практика се сблъскахме с интересно приложение на закона по отношение на продажба (и въобще прехвърляне) на селски имоти. Както можете да се досетите почти няма стара селска къща, която да има строителна документация. Какво става обаче, ако искаме да продадем тази къща? Много нотариуси (главно в района на Стара Загора) ще ви “отсвирят”, понеже ще искат да им предоставите удостоверение за търпимост на сградата. Основанието за изискване на този документ е § 16 от Закона за устройство на територията:

§ 16. (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

По принцип е добре да сме сигурни, че нещо което сме купили е законно построено, но логиката на закона е леко сбъркана. При издаването на тези удостоверения, никой от общината реално не ходи да проверява дали къщата е в нормално състояние или пък има отстоянията предвидени от закона и т.н. А какво би станало ако селската къща не е търпима? Нима ще съборят нещо, което е стабилно, но не съответста на техническите изисквания в момента? Така, че сме свидетели на поредния бюрократичен парадокс, целящ да вкара допълнителни приходи в общинската администрация. А както можете да се уверите таксите ме са никак малки, тъй като се изисква доста документация, за да получите въпросното удостоверение.

Друго интересно нещо е  нотариалната практика. В различните райони на България, някои нотариуси изискват това удостоверение, други не. Естествено, според нашите адвокати – по редно би било да не се изисква, понеже разноските за това удостоверение представляват често 1/3 от самата продажна цена. Поредното правно безумие и нотариален лобизъм в България.

 

Прочети още по темата тук:

  • Няма сходни теми

Бизнес в България? Не, благодаря!

  • 12.08.2011
    • ,  
  • от Милен Христов
  •   No Comments

В момента съществуват стотици уебсайтове, рекламиращи България – колко ни е нисък корпоративния данък (10%), колко ни е евтина работната ръка (ниска минимална заплата), колко е прекрасно, че сме на кръстопът (Блаканите, като връзка на Европа с Азия). Да не говорим за туризма – много хотели, прекрасни леглови бази и храна, море, планина, природа и т.н.best countries for opening business

Истината е че, чужденците-инвеститори идват в България не заради горните неща, а заради корупцията на ниско ниво, липсата на контрол във всяка сфера, липсата на адекватна съдебна система (да си припомним строителните предприемачи, ограбили стотици хиляди хора). Ако се огледате ще забележите т.нар чужди инвеститори: физическите лица- хора със съмнително минало, държание и пари, а юридическите лица – фирми, които пробутват долнопробна продукция, остатък от тази негодна за Западните страни. Физическите лица се укриват по някаква причина от родните си правителства – я за данъци, я поради лоша репутация. Юридическите лица идват да с намерението да спестяват, корумпирайки централна и местна власт, печелейки огромни обществени поръчки срещу малък процент от наддавателното предложение.

Правителството явно няма представа какво е малък бизнес -той не може да дава големи рушвети – тогава защо да го има? Консуматорите в България са малко, следователно и пазара е твърде малък. Бизнесът от малко и средно ниво се задъхва и фалира, а правителството още не е осъзнало какво ще последва от това.  Агенцията за малки и средни предприятия пък няма представа от малък и среден бизнес и е една тромава, бюрократична и не business-friendly организация. Да не говорим за банките, които за малък бизнес заем искат обезпечения, които само голяма компания може да предостави. Реално в момента банките изискват обезпечението да покрива минимум 120% от искания кредит. Защо ако малкия бизнес има това обезпечение ще търси кредит, вместо да го продаде и да използва парите? Парадокс, които банките премълчават.

Един инвеститор беше казал “който иска да печели пари, инвестира в богата държава, който иска да харчи пари, ходи в бедна държава”. Ако някой смята горните факти за прекалено песимистични, нека се замисли защо сме най-бедната държава в Европейския съюз.

Прочети още по темата тук:

Срокът за пререгистрация на фирмите ще се удължи

  • 01.12.2010
    • ,  
  • от Милен Христов
  •   No Comments

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър бе приет на първо четене от парламента. Важна промяна е удължаването на срока за пререгистрация на всички фирми до 30.06.2011 г. Промяната ще влезе в сила, след приемането на второ четене и обнародването на закона в Държавен вестник. Това трябва да стане до Коледа.

Прочети още по темата тук:

Срокът за пререгистрация на фирмите вероятно ще бъде удължен

  • 22.10.2010
    • ,  
  • от Милен Христов
  •   No Comments

Министерството на правосъдието, подготви законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. В този законопроект се предлага удължаване на срока за пререгистрация на търговците. Новият срок за пререгистрация на фирмите трябва да бъде 30 юни 2011г.

Наред с тази важна промяна, министерството предлага нещо много добро, което много хора ще аплодират. Законопроектът предвижда при нередовност на документите, които се подават в Търговския регистър, да не се постановява веднага отказ и да се губи държавната такса, както беше до сега. Новите промени предвиждат длъжностното лице по регистарция (ДЛР) да дава указания на подаващия документите заедно със срок за изпълнение. Едва след този срок, ако не бъде изпълнено указанието, се постановява отказ. Това на практика прекрарява незаконната практика на Търговския регистър да “присвоява такси” за несвършени услуги. Браво на министерството! Чакаме и парламента да гласува промените и те да влязат в сила.

Прочети още по темата тук:

Използване на електронен документ издаден от един държавен орган, пред друг държавен орган

  • 29.08.2009
    • ,  
  • от Милен Христов
  •   No Comments

България се слави още от миналото, че е техническа нация.  Някои от държавниците още си спомнят за това и използвайки натиска на ЕС за технологизиране на администрацията, въведоха електронните документи и електронните подписи. Всичко изглежда много добре на хартия (закони, правилници, наредби и т.н.), но на практика приложението на електронния документ в държавната администрация е далеч от очакваното.

Реших да изпробвам дали написаното в законодателството върши работа. Имам случай,  в който трябва да взема удостоверение от НАП и да го представя пред орган на Министерството на Вътрешните Работи. Видях, че ако пуснеш заявление пред НАП по електронен път, заявката се обработва до 3 дни, а по нормалния хартиен начин е 7 дни. Супер! Пуснах заявката с електронен подпис и в заявлението маркирах отметката, че желая удостоверението в електронен вариант.

За съжаление, въпреки законовата възможност, НАП не издават електронни удостоверения а само хартиени. А колко добре щеше да е това!

В тези Вътрешни правила на МВР ясно е посочено, че МВР не може да отказва електронен документ, издаден от друг държавен орган. За жалост не можах да се възползвам от законовата възможност, поради техническа изостаналост на НАП.

Прочети още по темата тук:

  • Няма сходни теми

Как съдебната система реагира на междуфирмената задлъжнялост?

Дали има или няма проблем със задълженията между фирмите в България, вече е въпрос с известен, и то положителен отговор. Да, има проблем, който поражда след себе си редица други. Фирми губят всеки ден оборотни пари, губят доверие, губят клиенти……но това не е всичко! Самите фирми, които имат вземания, са изложени от немалкия риск да задлъжнеят на доставчиците си. Защото бизнесът е една хранителна верига, в която всеки има звено. И всяко звено дава отражение на останалите.

Едната опция пред фирма, изправена пред подобен проблем, е да поиска съдебна защита (и това е най-нормалната опция в една правова държава). Но какво се получава – извадка от действителен случай на лице, поискало обезпечение на бъдещ иск. Това лице/фирма/ би трябвало да получи обезпечителна заповед, с която да гарантира поне в определен размер вземанията си. Изпълнени са реквизитите на изискванията на процесуалния закон.

Срокът е ……веднага – денят на входиране на молбата. Денят мина, минаха три седмици. Хората недоволстват (не са българи). Как да им бъде обяснено, че “така е в България”. Недоволстват, но имат надежда. Съдът издава определение. И в него казва: не мога да запорирам банкови сметки докато не посочите конкретни сметки! В България има банкова тайна. Трудно бихме могли да обиколим банките и да попитаме “Извинете, еди кой си има ли банкова сметка при Вас? А кой е номерът?” Ясно е, че така няма да се получи. Тогава? Освен да обжалваме определението. По принцип срокът на горната инстанция е кратък. Но възникна проблем. Лицето, което има да взима пари от фирма в България, вече не иска да ползва българската съдебна система за тази цел.

А какво друго да ползва?

 

Прочети още по темата тук:

  • Няма сходни теми

Page 1 of 212