04.10.2006
адвокат Милен Христов
I. НЕОБХОДИМОСТТА
Непрекъснато увеличаващият се търговски оборот, както и масовото използване на електронните комуникации довеждат до необходимостта за намиране на по-лесен и по-гъвкав начин за кореспонденция и търговия. Масовото предлагане на т.нар. електронни пощи с уеб интерфейс (Yahoo, Gmail) доведе до техния бум сред обикновените потребители на Интернет. Те предлагат лесна регистрация и безплатно ползване, което за повечето хора е напълно достатъчно за осъществяване на лични контакти.
По друг начин стоят нещата за едно търговско дружество, например. Множеството оферти, които се получават и приемат on-line, са източник на несигурност в търговския оборот. Възможно е да се установят “мними” търговски отношения, които в последствие да доведат и до финансови загуби. Причината за това се корени в невъзможността да се удостовери със сигурност идентичността на съ-контрахента, както и неговата воля в момента на писане на документа.
Важен елемент при сключване на една сделка е елемента на доверието. При обикновените търговски сделки това се постига чрез различни елементи – лично полагане на подпис, договорът се подписва в присъствието на всички страни, изисквания за надлежно упълномощаване, подписване на копия от договора за всички страни, нотариална заверка на подпис и др.
По различно стоят нещата при електронната търговия. Обективната пречка страните да се намират на едно и също място предполага неприложимостта на горните примери обезпечаващи сигурността договарянето. Структурата на доверието може да се разгледа в няколко посоки:
- Авторство – това е проблем свързан с произхода на волеизявлението. Страна по електронна сделка трябва да е сигурна в произхода на намерението на другата страна. Например банка, която е получила платежно нареждане за превод на сума към трето лице, трябва да може да провери източника на заявката и да се увери, че не става дума за измама. Или ако в последствие възникне спор и страната представи електронен документ в съда – тя трябва да докаже неговия произход т.е. авторството.
- Цялост – този елемент се отнася до пълнотата и завършеността на документа. Дали този документ е същия, който е бил изпратен, дали е цял или е непълен. Пример за това може да се даде с упълномощаването – дали документа, който представя пълномощника е същия, който му е бил даден от упълномощителя или е бил променян.
- Неоспоримост – авторът на документа, веднъж подписан, да не може да оспори в последствие характера на волеизявлението, което е извършил – т.е. да заяви че съдържанието му не е същото.
II. ЕСЕНЦИЯТА
Електронният подпис не е подпис в същинския смисъл на думата. Според мен, дори буквалният превод на словосъчетанието, възприет от нашия законодател ”electronic signature” не е правилен. По своята същност като “електронен подпис” се приема всякакъв вид подписване в електронен блок от данни – например просто изписване на името в края на електронно писмо, полагане на сканиран образ на саморъчен подпис, наличието на ПИН код в дебитна карта и др. По-точният термин според мен би бил “цифров подпис” (digital signature) – този термин е с по-тесен обхват от предишния, включва се в него и представлява подписване на електронен блок от данни чрез методите на “криптографията на публичния ключ”. Той представлява криптиран блок от данни, които се използват за шифриране и дешифриране на текст и/или бинарни данни. Този криптиран блок от данни трябва да е уникален за всеки човек/юридическо лице – затова е и аналогичен на обикновения саморъчен подпис.
Най-просто, начина на създаване и използване на електронен подпис може да се обясни по следния начин:
Подавате на програмата за създаване на ключове някои лични данни за Вас – електронна поща, три имена, някакво друго пояснение, валидност на подписа (т.е. дали да е със срок или безсрочен) и тя ви генерира двойка ключове (това са споменатите по-горе криптирани блокове с вашата подадена информация).
Частният ключ (private key) съхранявате във всички случаи и не давате достъп на никой до него – защото в противен случай може да се стигне до злоупотреби.
Публичният ключ (public key) го давате (най-добре лично) на вашите съ-контрахенти и/или го публикувате на някои от световните сървъри-хранилища на публични ключове (сървъра на MIT например).
Когато подписвате/криптирате своите документи Вие използвате частния си ключ, а когато получателят/съ-контрахента Ви чете документа подписан от вас, той го проверява с комплементарния Ваш публичен ключ. Т.е. ако писмото ви не е подписано с Вашия частен ключ (който само Вие притежавате), получателя няма да може да го разкодира със съответния му Публичен ключ (който Вие сте му дали или е изтеглил от сървъра с публичните ключове). Така ако двойката ключове не съвпадат – авторството или цялостта на документа могат да се поставят под въпрос.
При подписване (само, без криптиране) на документ или писмо, в долния край на текста се появява криптиран блок от данни, които представляват резултата от криптирането с Вашия частен ключ на текста, който се подписва. Този блок данни е уникален за съдържанието на подписвания документ – дори и една буква да се промени, проверяващата програма показва, че има промени в подписания текст.
III. НОРМАТИВНАТА УРЕДБА В БЪЛГАРИЯ
Използването и създаването на електронен подпис в България се урежда от няколко законови и подзаконови акта:
- “Закон за електронния подпис и електронния документ”,
- “Наредба за изискванията към алгоритмите за усъвършенстван електронен подпис”,
- “Наредба за реда за регистрация на доставчиците на удостоверителни услуги”,
- “Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги”,
както и актовете издавани от “Комисията за регулиране на съобщенията“.
Всичко това създава правната рамка за използването и регулиране на тази нова за България материя.
НЕГАТИВНИ СТРАНИ:
Държавата създава монопол върху доставчиците на удостоверителни услуги (същата роля играят споменатите по-горе безплатни обществени сървъри за публични ключове). Така ако искате да комуникирате с държавни институции като НАП, НОИ, Агенция митници, електронно правителство по електронен път – те няма да признаят авторството на вашите документи, освен ако не са подписани с подпис, закупен от Регистриран доставчик на удостоверителни услуги в България.
Друг монополен елемент е цената на един електронен подпис и процедурата по издаването му. За да си закупите подпис, трябва да подадете заявление до доставчика на удостоверителни услуги – дали ще е за физическо лице или за юридическо – данните които се изискват са различни, съответно и цените. Следва закупуване на smart карти, на които се съхраняват публичните и частните ключове, четци за тези карти инсталиране на специфичен софтуер – съответно проблеми с нещо по-различно от комбинацията Windows + Internet Explorer и т.н.
Един потребител, който държи кореспондентите му да знаят, че авторството на писмата, които изхождат от него е наистина негово, но не държи да кореспондира по този начин с държавата – следва да обърне внимание на алтернативните и по-евтини начини за “електронно подписване”.
IV. НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО ГО ПРАВИ ОСТАНАЛИЯ СВЯТ
Всеки потребител сам би могъл да си направи електронен подпис, без да е нужно да се обръща към разни търговски дружества за това. Достатъчно е да се изтегли необходимата програма ( PGP, GnuPG и др.) – най-често безплатно и да се прочете документацията за използването и.
Накратко – генерират се двойката ключове. Публичния ключ се публикува в няколко публични сървъра. Хората, с които общувате или Ваши познати могат да подпишат вашия публичен ключ, като по този начин те стават гаранти, че точно този ключ е Вашия. Така се създава една мрежа от подписани ключове (т.нар. public key ring), които взаимно се удостоверяват за собственост. Колкото повече хора са подписали даден ключ, толкова повече вероятността той да е истински нараства. Това е съвсем безплатния вариант на електронен подпис.
Другият комерсиален начин, но не толкова скъп, колкото е в България е удостоверяването на публичния ключ от търговско дружество (най-често американско), което се занимава със генериране и съхраняване на дигитални подписи и сертификати – VeriSign , Thawte и др.). На тях могат да бъдат да предоставени генерираните от Вас двойка ключове, които те да приподпишат и удостоверят, или да направите заявка те да ви генерират такива ключове. Тяхната роля е на гарант за авторството на документите, подписани от ключ, регистриран при тях.
V. ИЗВОДЪТ
Икономическите и технологичните рестрикции, които налага българското законодателство към настоящия момент, действат по-скоро като спирачка за развитието на електронната търговия. Прекалено усложнената процедура за сдобиване с “цифров подпис” отблъсква желаещите да навлязат в сферата на по-лесните договорни отношения. Според мен законодателят трябва да обмисли варианта за разяснителна кампания за запознаване на хората със същината на “цифровия подпис”, както и да се даде гратисен безплатен период за използване на същия на всеки желаещ. Това лесно може да стане с помощта на GNU/Linux дистрибуциите. Демонстрационен безплатен Live Диск (който коства минимални средства за създаването си) с възможностите за създаване на подписани/криптирани документи и електронни писма е една добра възможност за постигане на гореспоменатите цели. Нека Комисията за регулиране на съобщенията помисли над предложението….