България се слави още от миналото, че е техническа нация.  Някои от държавниците още си спомнят за това и използвайки натиска на ЕС за технологизиране на администрацията, въведоха електронните документи и електронните подписи. Всичко изглежда много добре на хартия (закони, правилници, наредби и т.н.), но на практика приложението на електронния документ в държавната администрация е далеч от очакваното.

Реших да изпробвам дали написаното в законодателството върши работа. Имам случай,  в който трябва да взема удостоверение от НАП и да го представя пред орган на Министерството на Вътрешните Работи. Видях, че ако пуснеш заявление пред НАП по електронен път, заявката се обработва до 3 дни, а по нормалния хартиен начин е 7 дни. Супер! Пуснах заявката с електронен подпис и в заявлението маркирах отметката, че желая удостоверението в електронен вариант.

За съжаление, въпреки законовата възможност, НАП не издават електронни удостоверения а само хартиени. А колко добре щеше да е това!

В тези Вътрешни правила на МВР ясно е посочено, че МВР не може да отказва електронен документ, издаден от друг държавен орган. За жалост не можах да се възползвам от законовата възможност, поради техническа изостаналост на НАП.

Дали има или няма проблем със задълженията между фирмите в България, вече е въпрос с известен, и то положителен отговор. Да, има проблем, който поражда след себе си редица други. Фирми губят всеки ден оборотни пари, губят доверие, губят клиенти……но това не е всичко! Самите фирми, които имат вземания, са изложени от немалкия риск да задлъжнеят на доставчиците си. Защото бизнесът е една хранителна верига, в която всеки има звено. И всяко звено дава отражение на останалите.

Едната опция пред фирма, изправена пред подобен проблем, е да поиска съдебна защита (и това е най-нормалната опция в една правова държава). Но какво се получава – извадка от действителен случай на лице, поискало обезпечение на бъдещ иск. Това лице/фирма/ би трябвало да получи обезпечителна заповед, с която да гарантира поне в определен размер вземанията си. Изпълнени са реквизитите на изискванията на процесуалния закон.

Срокът е ……веднага – денят на входиране на молбата. Денят мина, минаха три седмици. Хората недоволстват (не са българи). Как да им бъде обяснено, че “така е в България”. Недоволстват, но имат надежда. Съдът издава определение. И в него казва: не мога да запорирам банкови сметки докато не посочите конкретни сметки! В България има банкова тайна. Трудно бихме могли да обиколим банките и да попитаме “Извинете, еди кой си има ли банкова сметка при Вас? А кой е номерът?” Ясно е, че така няма да се получи. Тогава? Освен да обжалваме определението. По принцип срокът на горната инстанция е кратък. Но възникна проблем. Лицето, което има да взима пари от фирма в България, вече не иска да ползва българската съдебна система за тази цел.

А какво друго да ползва?

Оказва се че в конулския отдел на българското посолство в Скопие, Македония, има изключително порочна и незаконна практика. Консулът отказва да извършва заверка на подписи. Извън България, тези удостоверителни функции са делегирани на българските консулите. В България тази услуга се извършва от нотариус.

Интересното в случая е, че консулът напълно незаконно и необосновано отказва да заверява подписи върху частен документ, когато подписът е на македонски гражданин. Тази практика е в разрез с българското законодателство и трябва незабавно да се промени. Моите опити да се свържа с консула ни в Скопие, засега остават неуспешни, тъй като моите обаждания постоянно биват отклонени от секретаря. Оставил съм и телефон за връзка в удобно на консула време, но уви, още не съм получил обаждане.

Най-лошото е, че във Министерство на Външните Работи, също никой не вдига телефоните си.  Няма с кой да говоря по този въпрос. Не се намира никой, който да ми даде разумно обяснения за това драстично нарушение на българските закони. Май единствената алтернатива остава писменото запитване. Но.. всички знаем кой взема на сериозно тези писмени запитвания…..

Според новина, публикувана в сайта на Търговския регистър, който подава документи на хартия в София,  получава входящ номер, който е различен от електронния входящ номер под, който му се водят документите в електронния Търговски регистър.

Според мен това е доста объркващо – неприемливо е да получавате два входящи номера, все пак един път пускате документите. Поредния “софтуерен бъг” – недомислица по Търговския регистър. Наистина жалко, че бизнеса в България трябваше да стане “бета тестер” на софтуера на Агенцията по вписванията.

Ако застраховател, при който имате сключена застраховка “Каско” Ви откаже изплащане на обезщетение, внимателно прочетете Общите условия. Много често застрахователите разчитат, че като ви откажат, по доста неясен начин, Вие ще се откажете да търсите правата си.

Честа практика е отказа за изплащане, на основание “че повредите на застрахованото МПС не отговарят на механизма на причиняване на застрахователното събитие”. Този мотив е доста неясен и поражда поводи за спорове, които доста често не са в ползва на застрахователя. По този повод Ви предлагам да видите произволно избрани от мен Общи условия на застраховка “Каско”. Тъй като не можах да намеря дигитално копие, прикачвам сканирано такова, което взех към дата 02.09.2008 от застрахователен брокер.

Внимание: Използвайте прикачения от мен файл на собствен риск. Ако желаете актуален текст на Общите условия, моля обърнете се към някой застрахователен брокер.

Ако прочетете внимателно Общите условия, ще видите, че в секцията “непокрити рискове” има само изрично изброени рискове, които не се покриват от застрахователя. Считам, че практиката е доста неясна и самите застрахователи, целят да спестят някое друго обезщетение.

Напоследък доста зачестиха случите, в които обикновени хора теглят кредит, за да си купят жилище. Избират си строител, който им предлага място и план за бъдещо жилище. Всичко е добре, докато нещата не забуксуват. Строителя често работи с некачествени материали, обекта който се предава не отговаря на първоначалните изисквания на купувача. Така водени от желанието за бърза печалба строителите се обогатяват за сметка на купувачите.

Самите купувачи от своя страна, се примиряват с думите: “Е, нали си го получих! Нищо, че мазилката се напуква, нищо, че ел. мрежата не е свързана както трябва, нищо, че на втората година покрива може да протече”. Това е абсолютно грешна позиция спрямо строителите. Българинът не е научен да си търси правата навреме. Докато вземе решение да потърси сметка и строителят вече е ликвидирал дружеството и е разпределил печалбата. В крайна сметка губи купувача.

Какво трябва да се направи:

• детайлно проучвайте фирмата на строителя: има ли дълга строителна история, какво мислят в банките за нея, кои са собствениците, участват ли в други дружества
• детайлно проучване на земята, върху която ще се изгражда сградата: има ли тежести (ипотеки, съдебни искове), има ли строителят право на строеж или право на собственост върху земята
• Много детайлно проучване на предварителния договор (ако има такъв): срокове за изпълнение, степен и ниво на изпълнение, неустойки при неизпълнение
• Следене на действията на строителя по отношение на Акт 16 (разрешени/удостоверение за ползване)
• Много внимателно проучване на нотариалният акт за покупко-продажба

Всичко това трябва да се има предвид при покупка на недвижим имот от строител. Никога не ползвайте адвокат/юрист, който ви е предложен от строителя. Най-често в тези случаи има конфликт на интереси и, повярвайте ми, адвоката в този случай няма да защитава вашите интереси. Най-удачното е да си наемете адвокат, на който вярвате и който да извърши горепосочените проверки, за да сте сигурни, че това което подписвате е наистина това което ще получите.

Свидетели сме на поредното законодателно недоразумение. Закона за търговския регистър определи срок за пререгистрация на всички фирми – 3 години считано от 1 януари 2008г. Оказва се, че този срок всъщност е по-малък. Според Закона за счетоводството, всички търговски дружества трябва да обявят годишните си финансови отчети в Търговския регистър до 30 юни 2008г. За съжаление това обявяване не може да стане, ако търговското дружество не е преригистрирано.

С тази законова колизия, фактически се намалява срока за пререгистрация от 3 години на 6 месеца. Министерството на правосъдието не изяви точна позиция, за това как смята да бъде решен този проблем. Честно казано, не мисля че ще бъде решен, а по-скоро ще бъде заобиколен.

Не ми се вярва Агенцията по вписванията да успее да набере необходимия си кадрови състав от длъжностни лица по регистрацията толкова бързо. А до тогава – адвокати и управители ще продъжат да висят по километрични опашки.

Българските нотариуси нямат установена практика, затова как се изчислява нотариалната такса при съставяне на нотариално завещание, в което се завещават дялове/акции на дружество. Тълкуване на приложението на наредбата за нотариалните такси откриваме в ИНСТРУКЦИЯ No 38 от 16 ноември 1998 г. на Министерство на правосъдието. Там относно нотариалните завещания е посочено следното:

Чл.9. (1) При извършване на нотариално завещание таксата по т.9 от тарифата се събира върху пазарната цена на завещаваните недвижими имоти и движими вещи, върху застрахователната стойност на завещаваните МПС, върху номиналната стойност на завещаваните вземания и парични суми.

Тълкувайки разширено, можем да заключим, че нотариална такса при завещаване на дялове/акции следва да се изчислява на база номиналната стойност на записаните дялове/акции.