Върнете си платената глоба за изтекло психо

През юли 2021, Европейската Комисия изпрати официално писмо до България, с което уведомява страната ни, че незаконно изисква от професионалните шофьори да се тестват за психологическа годност на всеки 3 години.

Изискването за периодични тествания на шофьори е в Директива 2006/126/ЕО, където ЕС изрично посочва, че тестването за психологическа годност трябва да съвпада с издаването или подновяването на шофьорската книжка, а не както НАРЕДБА No 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност изисква на всеки 3 години!

Очевидно е, че наредбата е лобистка и е направена с цел да се осигури доход на определен кръг от хора. Не на последно място е и рекетьорската дейност на държавата, в лицето на ИААА, която наказва с 3000 лв глоба превозвачи, които позволят шофьор да управлява тяхно МПС с "изтекло психо", както и наказва с глоба самият шофьор с 2000 лв, ако на пътя бъде установено, че шофира "без валидно удостоверение за психологическа годност".

Време е държавата да си плати за причинените вреди през последните 5г на превозвачите и на шофьорите.

По този казус работим на принципа "хонорар, само при спечелване на делото". Ако загубим - не ни дължите нищо.

Върнете си платените глоби за "липса на психо", които вашата фирма е платила на ИААА или пък сте платили лично като шофьор. Свържете се с нас сега, за да ви помогнем!

Изискванията за налични МПС преди издаване на лиценз са нищожни

След промените в Закона за Автомобилните превози от юли 2014 г., за Изпълнителна Агенция "Автомобилна Администрация" (ИААА) започна да води регистър на МПС към лицензите на Общността за превоз на пътници или товари.

Проблемът "налични МПС" преди издаване на международен лиценз за товари и пътници

В тази връзка нито бяха издадени някакви наредби, нито бяха направени промени в наредби, които да регулират този регистър. Вместо това се появи едно съобщение от 30.07.2014 в саита на ИААА, в което всички превозвачи, настоящи и бъдещи, се задължават да:

...при изпълнение на дейностите по лицензионния режим (издаване, продължаване, промени и доказване на финансова стабилност на лиценз), освен досега изискуемите документи, всеки превозвач задължително предоставя на електронен носител и следната информация

Така ИААА създава изискване всеки превозвач (вкл. и бъдещ) да има налични МПС и преди издаване на нов лиценз или увеличаване броя на копията към вече издаден такъв лиценз.

Ако сте малък превозвач, абсолютно икономически неефективно е да закупите влекач/автобус и той да стои паркиран един месец, докато ИААА обработва заявлението ви за издаване на нов лиценз или допълнително копие.

Изискване на налични МПС преди издаване на лиценз за транспортна дейност е незаконно

Тъй като нашата кантора е силно специализирана в транспортното право, включитено и международно транспортно право ние установихме, че тези изисквания са абсолютно незаконни. Още повече, самото съобщение не посочва въз основа на какъв нормативен акт се поставя изискване за наличие на МПС преди издаване на нов лиценз или увеличаване на копията към издаден вече лиценз.

Във връзка с това, ние говорихме с двама наши клиенти, транспортни фирми, които извършват международна трнспортна дейност на товари, да подадем жалба в Софийски Администартивен съд.

Поради липса на конкретна заповед или наредба, ние обжалвахме общ административен акт, който всъщност е съобщението на сайта на ИААА. Това съобщение създава задължения на всички настоящи и бъдещи превозвачи да притежават МПС преди издаване на лиценз, като това задължение не присъства в нито един нормативен акт. Дори напротив, това задължение противоречи на чл. 5 буква 'б' от Регламент 1071/2009:

б) след получаване на разрешението, да разполага с едно или повече превозни средства</strong>, които са регистрирани или по друг начин са пуснати в движение в съответствие със законодателството на съответната държава-членка, независимо дали тези превозни средства са изцяло негова собственост или се ползват например съгласно договор за покупко-продажба на изплащане, наем или лизинг;

Както се вижда, Регламентът поставя изискването за наличност на МПС едва след издаването на лиценза/копието, а не преди, както изиксва ИААА.

Съдът реши, че действията на ИААА са нищожни

След повече от година съдебни действия, Административен Съд - София град излезе с решение, в което прогласява за нищожен общият административен акт, с което се налага изискване за налични МПС преди издаване на нов лиценз или преди увеличаване на копията към зидаден вече такъв. В мотивите си съдът открива, че:

Това задължение не е предвидено и в производството по първоначално издаване на лицензи по ЗАвП – чл.7, ал.1, изр.първо, нито в Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Преценката за финансова стабилност на превозвача – чл.6 от Наредбата, също не налага предварителното представяне на данни за собствени или ползвани превозни средства. Изискването, поставено в съобщението, още при подаване на заявление за издаване на лиценз, освен досега изискуемите документи да се предоставят и данни за регистрираните автомобили, с което ще се извършва дейността, представлява „дописване“ на закона, което е недопустимо.

Следва да видим, дали ИААА ще обжалва първоинстанционното решение. Ако то влезе в сила, никоя от областните дирекции на ИААА не следва да изисква копия от талоните на МПС, когато подавате заявления за нов лиценз или за увеличаване на копията към съществуващ такъв.

Ако вашата транспортна фирма има нужда от обжалване на наказателни постановления или по-заплетени юридически казуси, можете да се свържете с нашата адвокатска кантора за консултация и извършване на последващи съдебни действия.

Проблеми с VIN при регистрация на МПС втора употреба

Повод за тази статия е масовата некомпетентност на служителите в пунктовете за регистрация при Областните Дирекции на МВР, както и непрозрачността на процедурите, които въпросните служители следват.

Редът, по който се регистрират МПС е НАРЕДБА № I-45 ОТ 24 МАРТ 2000 Г. ЗА РЕГИСТРАЦИЯТА, ОТЧЕТА, ПУСКАНЕТО В ДВИЖЕНИЕ И СПИРАНЕТО ОТ ДВИЖЕНИЕ НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И НА РЕМАРКЕТАТА, ТЕГЛЕНИ ОТ ТЯХ. Основните етапи при регистрацията на МПС в България са:

  • установяване идентичността на МПС

  • проверка дали въпросното МПС не се издирва

  • регистрация

Проблемът с VIN (идентификационен номер на превозно средство)

Напълно естествено е, когато един автомобил е втора ръка и внос от друга страна членка на ЕС, шасито на този автомобил да е леко (или много) корозирало. В този случай, при някои МПС, главно тежкотоварни, част от VIN е заличен. В този случай, възниква проблема с идентификацията на МПС.

Чл. 5 ,ал. 4 от Наредба I-45 за регистрация, ясно очертава възможностите за идентификация на МПС:

При извършване на проверките се използват национални и международни информационни фондове, технически методи и средства.

За съжаление инспекторите и механиците нямат никаква идея какви са им възможностите/задълженията по тази алинея. Обикновено те се задоволяват с немотивирания и неаргументиран отговор' това не съм го срещал/правил, следователно ще ти откажа регистрация', след което живота на човека, регистриращ МПС става кошмар от бюрократична полицейщина. Такива случаи най-често се получават при частично заличен/корозирал VIN.

За съжаление инспекторите/механиците нямат никаква представа от Регламент (ЕС) № 19/2011 на Комисията от 11 януари 2011, който регулира изискванията за одобрение на типа на поставяните от производителя задължителни табели и на идентификационния номер на превозното средство за моторни превозни средства и техните ремаркета. Съгласно ЧАСТ Б от този регламент, "Идентификационен номер на превозното средство (VIN)" е съставен от три елемента:

  • световен код за идентифициране на производителя (WMI);

  • описание на превозното средство (VDS);

  • сектор, обозначаващ превозното средство (VIS).

Най-важната част, която индивидуализира конкретното МПС са последните осем символа на VIN, а именно VIS. Първите две части представляват идентификатор на завода производител, и общите характеристики на МПС (модел, мощност и т.н.) Тоест, при положение, че съществуват метални табелки описващи производителя, както и мощност, модел и т.н., и при при положение, че последните 8 символа от VIN, щампиран на шасито на МПС се виждат ясно, механикът/инспекторът по регистрация не би следвало да се затрудни да идентифицира конкретното МПС.

Въпреки това, служителите в пунктовете за регистрация упорито отказват да прилагат чл.5 ал. 4 от Наредба I-45, а именно да използват всички методи и технически средства за идентифициране на МПС. Защо това е така? Въпросът е еднозначен - прехвълряне на отговорноси и несигурност в познанията, необходими за извършваната работа.

Универсалното решение "Техническа комисия"

След като механикът/инспекторът, реши че не му достига воля/знания да идентифицира конкретното МПС, следва сложната процедура по назначаване и свикване на техническа комисия, която да даде "експертно заключение". Редът за свикване и работа на тази комисия, се регулира от вътрешна Заповед, издадена от всеки един Директор на ОД на МВР, за конкретната област, където се регистрира МПС. В случай, че и тази комисия не и достигне воля/знания, МПС-то ви ще стане обект на прокуроркса преписка и ще бъде задържано, докато прокурорът реши дали има престъпление (неоторизирана интервенция по VIN) и какви са последствията от това.

Влекачи и камиони с нови данъци през 2014

В края на годината се очертават няколко промени в законодателството, които ще има огромно влияние върху транспортните фирми в България.

  • Промени в Тарифата за таксите събирани от Министерство на Транспорта

  • Промени в Закона за Местните Данъци и Такси

По-ниска такса за лиценз за международен превоз на пътници и товари

На 26 Август 2013 Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) постави на обществено обсъждане проект на изменение на Тарифата за таксите, събирани от МТИТС. В проекта има редица предложения, но това, което засяга транспорните фирми за превоз по суша е, че има предложение за намаляне на държавната такса за лиценз на общността от 2000 лв на 500 лв. Мотивът за това предложение за намаляване на таксата е

При определянето на таксата е взет предвид размерът на таксите за издаване на лиценз на Общността в другите държави-членки на Европейския съюз. Необходимо е да бъде определен размер на таксата за издаване на лиценз, съпоставим с таксите в останалите държави.

Мнозина виждат в тези промени дискриминация спрямо съществуващите фирми, които са платили по-голямата такса от 2000лв т.е. новите фирми ще са в по-облагодетелствано финансово положение. Въпреки това обаче, считаме че това е правилен ход на Министерството към хармонизиране на политиката на държавни такси спрямо тази на другите Европейски държави.

По-висок данък за камиони и влекачи Евро 3

От 1 Яануари 2014г влизат в сила новите изменения на Закона за местните данъци и такси. Важното в новите промени е, че влекачи и камиони Евро 3 вече няма да имат право на 50% намаление от данъка МПС, а само 40%. Законът е променен с ясното намерение да се стимулира покупката на по-нови влекачи и камиони, за да се намалят вредните емисии и обновяване на автопарка. В чл. 59ал.3, можем да открием точният текст, който определя размера на отстъпката в данъка:

  1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории "Евро 3" и "Евро 4", данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на "Евро 5", "Евро 6" и "ЕЕV" - с 50 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 данък.

За товарни автомобили и влекачи Евро 1 и Евро 2, Закона дава правото на всяка община да определи отстъпка в данъка между 20% и 40%. Точният процент на намалението за вашата община можете да откриете в съответната Наредба на сайта на общината. Отделно чл. чл.55, ал 7 на ЗМДТ се забелязва и повишаване на нормативните граници за данъка на влекачи. Например на влекачите 40+ тона с три оси данъкът варира между от 1228 лв. до 3684 лв, а за влекачи с две оси и същият тонаж от 1007 лв. до 3021 лв.

Случи се лека катастрофа, а сега накъде?

Много участници в леки пътно - транспортни  произшествия след кавги или взаимни компромиси си уреждат отношенията с по 20 - 30 лева и проблема е решен. Твърде погрешен подход. Ако сте участник в подобна ситуация за вас се пораждат два варианта на действие:

В единият случай, ако  имате сключена имуществена застраховка "Автокаско" за вас се поражда правото да предявите претенция за претърпените от вас щети срещу застрахователя, покрил застрахователния риск. Като след оценка на щетата последния  е длъжен  в срок да ви изплати определеното обезщетение.При положение, че не сте съгласни с така определеното обезщетение, респ. застрахователя ви откаже, за вас се поражда правото да предявите претенцията си по съдебен ред.

Втория вариант при така създалата се ситуация е да предявите претенцията си за обезвреда за причинените  ви щети срещу застрахователя покрил "Гражданската отговорност" на виновния водач. И в двата  случая единственото, което трябва да направите е да извикате органите на КАТ, които на място ще изготвят съответните документи, които са ви нужни при предявяване на претенциите си пред застрахователя.

Нашият адвокатски съвет е, попаднете ли в подобна ситуация не се примирявайте и реализирайте своите права по адекватен и целесъобразен за вас начин. Разполагаме с екип  от юристи, с богат опит в тази насока, които отговорно и професионално ще съдействам за удовлетворяване на вашите имуществени претенции за причинените ви щети в следствие на тези леки пътно - транспортни произшествия.

Промяна на постоянен и настоящ адрес в Община Варна

Ако ви се е налагало да сменяте постоянен или настоящ адрес, вероятно сте се сблъскали с идиотски замислената система и недомислиците на ГД "ГРАО" и съответната община. В конкретният случай ще говоря за Община Варна.

След кратко ровене по в сайта на Община Варна, намирам следната информация за това, как се променя постоянен адрес. Явно става дума за Услуга № 29012 - вероятно общината е въвела някакви класификации на услугите, за да може да вземе ISO 9001. Горният линк дава бегла информация какво представлява услугата НО:

  • Липсва линк, от който да смъкнете формуляра(бланка) на въпросното заявление;

  • С удебелен шрифт се казва, че услугата е безплатна!

И така, какво се оказва в действителност. Във фронт офиса в сградата на общината, няма бланки за свободно ползва, а се налага да си купите от Касата и да платите 0.60 лв за една бланка.  Нали уж беше беплатна услугата?

Ако сменяте постоянен адрес, трябва съответно да смените и настоящия - това прави още една бланка по 0.60 лв. Попълвате си ги - там няма драма - общи приказки и си давате данните. В община Варна са вкарали queue management - има от електронните системи с билетчетата като в НАП. Изчаквате си реда и отивате при съответната служителка.

След кратък любезен разговор (да, наистина е любезен) ще ви пратят отново на Касата, където трябва да се платят 2 лв. Нали беше безплатна услугата?

В крайна сметка не е болка за умиране - 3.20 лв за административна услуга, но е нагъл начина, по който Община Варна го прави -  уж е безплатно, а се събират някакви таксички.

В крайна сметка, ето бланките на Заявлението за постоянен адрес и Заявлението за настоящ адрес. Вероятно другаде може да ги намерите и с по-добро качество, както и в pdf или друг текстов формат.

Договор с чуждестранна фирма - 6 неща, които трябва да знаете

Независимо от индустрията, в която работите - компютърни технологии, селско стопанство, производство на машини и др.,  търговските ви партньори или потребителите на вашите услуги / продукция са главно чужденци (чуждестранни фирми). За да бъдете максимално защитени в своите бизнес отношения, обикновенно вие сключвате някакъв тип договор с чуждестранната фирма (търговски партньор или краен потребител). Много често обаче търговският партньор предоставя някаква бланка на договор, която в 99% не защитава вашите права или съдържа някаква юридическа клопка, която вие най-вероятно няма да видите. Ето защо реших да напиша тази статия и да изброя нещата, за които трябва да се внимава при подписване на договор с чуждестранна фирма.

Определяне на юрисдикцията

Това е едно от основните неща. Най-често в IT индустрията американският или английският контрагент предоставя бланка на договор (напр. договор за изработка на софтуер), където обаче е записано, че при възникване на противоречия, спорът ще се реши пред американски или английски съд. Както сами разбирате, това не е изгодно за една българска фирма. Цените на адвокатските услуги в чужбина са около 10 пъти по високи от тези в България. Същото важи и за съдебните и админитративни такси. В случая по-изгодно би било като съдебна юрисдикция да се определи България или най-малкото и двете държави - по избор на страната, която ще заведе делото.

Много често ако договарящите страни не могат да решат в коя държава биха се разглеждали търговските спорове, те избират алтернативата на арбитражният съд. Ако материалният интерес на договора е голям, много често се избира Международният Арбитражен Съд в Париж.

Специфични юридически изисквания

Ако сключвате договор с чуждестранна фирма от САЩ или Великобритания, трябва да знаете, че тяхната юридическа система е коренно различна от нашата. Това води след себе си и различни правни институти т.е. процедури и обичаи в търговските практики. Често изискванията за договорите са и много по-различни от нашите поради факта, че техните закони не са кодифицирани и често всички възможни случаи по една търговска сделка трябва изрично да се изброят в договора. Това е и причината за големият обем на техните търговски договори, докато нашите са по простички -  в Българските закони са уредени голяма част от евентуалните случаи, които могат да възникнат.

Език с предимство при спорове

Ако договорът е направен двуезичен - например паралелно на английски и български език - самият договор трябва да определи кой от двата езика ще има предимство при евентуален спор. Това се прави с цел да се избегне неточният превод на някои термини и/или договорни условия. Често неточният превод води до различно разбиране на отговорностите на двете страни и съответно при по-нататъшни спорове при изпълнението на договора.

Начин на сключване на договор с чуждестранна фирма

Формата на договора с чуждестранният ви бизнес партньор е изключително важен елемент от правенето на бизнес. Много от фирмите в IT сектора често сключват договори само по имейл т.е. простото разменяне на оферта и приемане на офертата е достатъчно за започване на бизнес отношенията. В правото на САЩ и Великобритания договорните отношения по имейл са достатъчно доказателство за сключването на договор. Това е така поради факта, че бизнес средата там възприема електронните комуникации като част от бизнеса и като средство за по-ефективни отношения. В България обаче все още писменият договор, подписан от двете страни, се счита за най-сигурната форма на договор. Това е така, понеже българските съдилища са консервативни и не приемат имейл корепонденцията за достоверна, а електронно подписаният договор е трудно доказуем поради факта, че съдиите не са технологично възприемчиви и често дори немогат да си обяснят как работят съвременните комуникации. Надяваме се това скоро да се промени.

Легитимация на чуждестранна фирма

Когато започвате търговски отношения и сключвате договор е важно да знаете с кого си имате работа. Ако чуждестранното лице действа от името на търговско дружество (Ltd, LLC JSC и т.н.) е хубаво да проверите дали въпросното дружество съществува, кой е фирменият му номер в съответния регистър на фирмите на държавата, адресът му на регистрация и др. Много често чуждестранните контрагенти действат от името на търговска марка, която пишат в договорите, а не реалните данни на фирма, регистрирана в съответната държава. Това естествено прави договора отчасти недействителен, тъй като нямате легитимна страна по него. Това е нещото, за което трябва да се внимава много ако сключвате сериозни договори с голям материален интерес. Трябва също да се провери дали човекът, подписващ се от името на чуждестранната фирма има правото да се подписва от нейно име т.е. дали е регистриран управител, секретар и т.н.

Определяне на мястото и начина на изпълнение

Мястото на изпълнението е също един от основните елементи на международните търговски договори. В зависимост от индустрията, в която работите, мястото на изпълнението и начина на определяне е различен. Затова, при подписване на търговски договор с чуждестранна фирма, е хубаво адвокат да прегледа документацията и да ви посъветва, какви клаузи е най-изгодно да се договорят и запишат в съотетният договор. Отново да повторя, че това зависи от спецификите на индустрията и бизнес нишата, в която оперирате.

Като адвокати с практика в международното търговско право, можем да ви помогнем при изготвянето или юридическия анализ на предложените ви за подписване договори от чуждестранните ви бизнес партньори. Свържете се с нас, за да уговорим среща в кантората ни или по по скайп, в случай че сте в чужбина.

Застрахователно обезщетение при ПТП

При настъпили смърт, леко или тежко нараняване от катастрофа, трудова злополука и др. често пострадалите хора или фирми не знаят как да търсят правата си пред застрахователните. Всички лица пострадали от подобни катаклизми или нещастни случаи могат да предявят своите претенции за претърпените вреди пред съответната застрахователна компания.

Застрахователят отказва изплащане на пари

Често застрахователните компании, постаноявяват отказ от изплащане на застрахователни обезщетения, позовайки се на несъществуващи или несъществени обстоятелства, които нямат никакво отношение при вземане на рашение от застрахователя да изплати или не дължимото се обезщетение. В практиката сме установили, че често лицата спрямо, които е постановен отказ от изплащане на обезщетение не търсят правата си по съдебен ред.

Нашият съвет е винаги при отказ от изплащане на обезщетение е да се обърнат към адвокат, които професионално и адекватно ще събере дължимите пари за претърпени вреди от катастрофата, нещастният случай или др. обстоятелство, представляващо покрит от застрахователя риск. В практиката си сме установили, че в повечето случай съдебният иск за изплащане на застраховката се уважава от съда в пълен размер от съда т.е. пострадалото лице или неговите роднини поличават в пълен размер парите, които се дължат от застрахователя.

Пострадалият и роднините му могат да получат обезщетение

Не са редки и случаите, при които пострадали от ПТП, трудови злополуки и т.н. не търсят обезщетение за своите имуществени и неимуществени вреди при ПТП, въпреки че виновният водач има застраховка „Гражданска Отговорност“. Причината за това може да бъде всякаква, като например бавен процес, високи съдебни такси и т.н.

Практически обаче, ако бъде заведено дело срещу застраховател, 90% и повече от заведените искове се присъждат в пълен размер в ползва на пострадалото лице или неговите роднини, като направените разноски за адвокатски хонорар и съдебна такса се присъждат в полза на ищеца, т.е. лицето, което е завело иска срещу застрахователя. Нещо повече, с приемането на новия процесуален закон, съдебните производства се съкратиха като процесуални усилия и време.

Свържете се с адвокат по застрахователни дела

Всичко описано по – горе идва да покаже, че винаги, когато сте пострадали и увредени от застрахователно събитие – ПТП, трудова злополука и т.н. е редно да се обърнете към компетентен адвокат, които да ви посъветва как може да действате, включително и да опита да извънсъдебно да ви помогне да съберете дължимото ви застрахователно обезщетение или ако застрахователят не желае да плати извън съда, адвокатът да ви представлява в съда, където можете да осъдите застрахователя.

Ние представляваме пострадали от ПТП, както в случай на смърт и техните роднини, за да им помогнем да получат обезщетение от застрахователите на виновният водач.

Регулация на Облачни услуги (клауд компютинг)

На 27 Септември 2012, бе публикувана Информационна бележка на Европейската комисия относно разработване на Европейска стратегия за развитие на т.нар. облачни услуги.  В общи линии ЕК започва разработването на мерки за регулиране на клауд компютинга на територията на Европейския съюз.

Как ще бъдат регулирани облачните услуги в Европа и България

Комисията осъзнава, че бъдещето на информационните технологии е в развитието на облачните услуги, затова и желае Европа да не изостава от развитието си. Главната конкуренция естествено са облачните услуги, предлагани в САЩ. Това, което обаче Европейската комисия иска да постигне е в духа на останалите принципи на ЕС - единен регулационен режим за всички страни членки. Този режим ще е отчасти пожелателен, но отчасти и задължителен. В крайна сметка, всеки облачен доставчик, за да няма проблеми е препоръчително да ползва правни услуги на адвокат и така да си осигури безпрепятствена работа в новия регулационен режим. Ако все пак доставчиците на облачни услуги решат да приложат лошата практика на плагиатстване на чужди общи условия (често от конкуренция базирана в друга европейска държава) ги грози опасността от дела за нарушаване на чужда интелектуална собственост. Особено популярни са подобни дела в Германия.

Общи условия за предоставяне на Облачни услуги

Това е основното нещо, което ще бъде регулирано на европейско ниво. В информационната бележка на ЕК се казва, че в момента има разнообразни общи условия, които логично са съобразени с конкретната юрисдикция на търговеца, който предлага облачната услуга. С оглед на мобилността и независимостта от физически граници на облачните услуги ЕК смята, че европейските граждани следва да се ползват от единни правила в общите условия на доставчиците на облачни услуги, базирани на териториите на членките на ЕС.

По-конкретно ЕК смята, че трябва да има единни правила в:

  • изискванията за защита на личните данни

  • изисквания за сигурността на данните, които се съхраняват

  • това какво става с данните на доставчици на облачни услуги, които прекратяват дейността си (ликвидация, фалит)

  • това потребителят да е наясно, дали данните му се съхраняват на сървъри, физически разположени на територията на Европейския съюз или не

  • изготвяне на единни технически изисквания към доставчиците на облачни услуги, с оглед унифициране на правилата за обществени поръчки. Тук идеята е държавни и общински структури да нямат различни изисквания към доставчиците на облачни услуги и така да се манипулира самия избор.

  • възможност потребителите да могат да сменят доставчика на облачни услуги без затруднения. Това ще доведе до изграждане на стандарт за пренасяне на данните между отделните доставчици така, че преноса на големи обеми от данни да става без затруднения.

Сертифициране на доставчиците на облачни услуги от ЕК

ЕК предвижда създаване на сертифициращ орган, който да издава сертификати за съответствие с Европейския стандарт за доставка на облачните услуги. Това сертифициране няма да е задължително (под формата на лиценз напр.), а ще е доброволно. Въпреки това, притежаването на подобен сертификат за съответствие с този стандарт, ще е определено търговско предимство.

Събиране на задължение по неплатени фактури

Събирането на неплатени фактури е основен проблем за развитието на малкия и средния бизнес в България. Междуфирмената задлъжнялост е причината и за спирането на погасяването на бизнес кредитите към банките. Примери за подобни случаи има всякакви: склад за стоки на едро не може да събере плащането за продадените стоки на малкия магазин, рекламна агенция не може да събере сумите по неплатена фактура за предоставяне на рекламни услуги и т.н.

Колко време можем да чакаме плащане по неплатени фактури

Задължението по неплатени фактури може да се разглежда или като периодично или като еднократно задължение. Пример за периодични задължения са ежемесечни доставки на стока, базирани на някакъв рамков договор за доставка. Ако говорим за неплатени фактури издадени от по-големи бизнеси, пример за периодични задължения са доставката на газ, електричество, телефонни и Интернет услуги и др.

В случаите на периодични задължения, правото за събиране на задължението по неплатената фактура трябва да се упражни в три годишен срок от издаването на фактурата. Ако то не се упражни в този срок, издателят на фактурата губи правото на съдебно събиране на задължението.

Ако имаме еднократно задължение т.е. неплатената фактура е издадена за еднократно предоставяне на стока/услуга, тогава задължението по тази фактура може да бъде предявено пред съд в пет годишен срок. Ако това не бъде направено, има голям шанс получателят на неплатената фактура да възрази за изтекла давност.

Как да съберем парите по неплатени фактури

Естествено, първото нещо което трябва да направите е да се опитате доброволно да накарате длъжника да плати. Ако четете тази статия обаче, най-вероятно сте пробвали и не е дало резултат.

Българското право дава възможност на бизнеса да ползва т.нар. "заповедно производство". Това представлява съкратен съдебен процес за събиране на парични задължения. Под съкратен се има предвид, че съда издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист в рамките на 15-20 дни. За сравнение едно нормално търговско дело продължава 1-2 години. От тази гледна точка, използването на ** адвокат за събиране на неплатени фактури ** чрез заповедното производство, значително съкращава сроковете за събирането на фирмените задължения.

Имам издадена заповед за изпълнение и сега какво?

Обърнете се към адвокат, който да ангажира частен/държавен съдебен изпълнител. Много хора предпочитат сами да ангажират съдебния изпълнител, но това не е много препоръчително, понеже самото изпълнително производство има много специфики и изисква добро познание на ГПК. Пример за нуждата от наемане на адвокат в случая е довеждането на делото от ЧСИ до "задънена улица". В този случай ЧСИ/ДСИ просто са извършили всички възможни действия по проучване и не могат да направят нищо друго. Задачата на адвоката е да намери нестандартен начин за събиране на задължението. Не забравяйте, че ЧСИ/ДСИ са прости изпълнители на съдебни решения и не нямат за задача да измислят начини за събиране на неплатените ви фактури. От другата страна е адвоката, чиято задача е да намери начин и да опита всичко възможно (дори и невъзможно) за събирането на неплатените ви фактури.