Изглежда това е въпрос,при които има разминаваме между закон и практика. Ако попитате в централата на ИААА, както и във всяко местно поделение на ДАИ, ще ви кажат, че лиценз за превоз на пътници от такива микробуси няма. Ще кажат, че в закона липсва уредба на това и че издават лиценз само на автобуси (над 8 места за пътници) или съответно за таксиметрови услуги (под 6 места за пътници).

Естествено, държавните служители четат закона, но искат всичко да им е черно на бяло, в противен случай отказват да вършат каквото и да е. Това се нарича буквализъм и е много вреден. В резултат на това грешно тълкуване се получава една дупка – не можете да извършвате търговска дейност с микробус 8+1.

Нещата почват логически от Закона за автомобилните превози и по-точно чл. 6:

Чл. 6.  Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон…

Ясно виждаме, че общият режим ппри превоз на пътници и товари е лицензионен т.е. правилото е ,” щом превозваме, значи лицензираме”. В ал.3 на същият член на закона се посочва изрично, кое не подлежи на лицензиране:

  1. (в сила до 04.12.2011 г.) превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
  2. (в сила до 04.12.2011 г.) превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
  3. превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
  4. превози на пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция “Национална сигурност”, държавните предприятия “Строителство и възстановяване”, “Транспортно строителство и възстановяване” и “Съобщително строителство и възстановяване”, свързани с изпълнението на нормативно определените им публични задачи, както и от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея;
  5. превози на пощенски пратки, които се извършват в рамките на обществените услуги;
  6. превози на повредени превозни средства;
  7. превози на лекарства и медицински изделия, медицинско оборудване, както и други необходими средства за оказване на спешна медицинска помощ.

Както виждаме, превозът на пътници за търговски цели с лек автомобил/микробус 8+1 места не попада в списъка на превози, за които не се изисква лиценз. Следователно то попада под общия режим на лицензиране на чл.6 ал.1 на закона.

Разглежданият казус е актуален за т.нар летищни трансфери – туристи пристигащи в България, биват трансферирани от летището до съответния хотел/курорт.Често превозвачите ползват малки микробуси 8+1 места.  В случая, яко се вслушаме в думите на ИААА и не лицензираме превозната дейност, би следвало да примеме, че извършваме т.нар. “превоз за собствена сметка“. Това обаче няма да е вярно, тъй като ние превозваме срещу заплащане, а закона казва изрично §1, т.4 от Дпълнителните разпоредби на закона, кое е превоз за собствена сметка:

а) превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него, или

б) превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.

Както се вижда, в случая летищните трансфери няма да са “превоз за собствена сметка”. Най-логично в този случай е да погледнем, към другият специален режим на превоз на пътници и товари, а именно “случайния превоз”. Законът е дефинирал точно какво е “случаен превоз” в т.24 на същия параграф:

“Случайни автобусни превози” са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.

Тук от ИААА и ДАИ биха казали, че случайният превоз се извършва само от МПС, определени като автобуси т.е. с над 11 места. Тогава, къде попада нашият случай? Под думите на служители на ДАИ и ИААА, той е между таксиметров превоз (леки автомобили) и автобусен случаен превоз, но няма изрична регулация, затова агенцията не желае да тълкува казуса и просто отказват да издават лиценз за това. Но пък ако ДАИ ви спрат на пътя бихте могли да отнесете глоба, при положение, че возите пътници срещу заплащане, но нямате лиценз.

Според ме следва внимателно да разгледаме чл. 72 на Наредба № 33

Чл. 72. По време на работа автомобилите се обозначават с табели “Случаен превоз”, като:

1. табелите на автобусите са с размери 170 мм х 625 мм, черен надпис на бял фон, с височина на буквите 45 мм;

2. табелите на леките автомобили са с размери 200 мм х 150 мм, черен надпис на бял фон, с височина на буквите 30 мм.

Тук наредбата установява правило за обозночение на леки автомобили извършващи превоз на пътници като “случаен превоз”, а не таксиметров превоз. Щом има изискване за обозначаване, следва да заключим, че леките автомобили(включителни и микробуси 8+1 места) следва да могат да превозват пътници като “случаен превоз”. Следователно и трябва да се лицензират към ИААА, което пък е в единство за общия лицензионен режим при превоз на пътници и товари.

Прочети още по темата тук:


Коментари

Loading Facebook Comments ...

2 comments

add yours

Leave a Comment

Post

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.