В практиката все повече се убеждавам, че в България съдебното събиране на задължения от фирми е мисия невъзможна. Повечето фирми, са малки или средни, които са регистрирани за конкретен обект/начинание. Това означава, че те на практика нямат никакви активи. В конкретният случай става дума за строители. Предприемачът е решил, че ще строи и продава сграда “на зелено”. В добрите години е взел кредит от банка срещу обезпечение - земята върху, която ще строи и върху бъдещите обекти в сградата. Тогава банките си позволяваха това.

Строителят зареден с пет/шест цифрената сума, започва да строи, но освен за строителството, започва да харчи и нецелево -  скъпа кола, почивки, имоти и т.н. Естествено кредитът не стига и разноските на сградата ще превишт отпуснатия кредит. Постъпленията от вноските от купувачите “на зелено”  също се харчат нецелево, а част от тях погасяват кредита, за да се “замажат” очите на банката да не рови на дълбоко. Строителят не купува нищо на името на фирмата.

В един слънчев ден парите свършват, сградата е непостроена и се започва подаване на съдебни искове за нарушени предварителни договори. Банката почва да си мисли за изпълнителни действия върху ипотекираното право на строеж (или сграда с Акт 15). Купувачите почват да се конкурират с банката за събиране на платените към строителя пари. Лошото за купувачите е, че фирмата-строител няма никакви активи, а всичко построено до момента е ипотекирано от банката т.е. банката е обезпечен кредитор и ще се удоволетвори преди всички други кредитори (освен държавата).

Същевременно обаче, строителят е бил решил да не внася ДДС в дъжавата или има съставени актове за начет, поради което са се натрупали огромни публични задължения. Както е ясно, в реда на удоволетворяване на кредиторите държавата е първа по ред, което прецаква и банките.

В крайна сметка, печели строителя, който в продължение на години е живял от кредита, отпуснат за други цели. Не напомня ли това много на пирамидите от средата на 90те?

А как изглежда безсилието на съдебната система в очите на чуждите (а и българските) инвеститори? Дали мислите, че това повишава кредитния ни рейтинг и сигурността на инвестициите? Май не.