Дали има или няма проблем със задълженията между фирмите в България, вече е въпрос с известен, и то положителен отговор. Да, има проблем, който поражда след себе си редица други. Фирми губят всеки ден оборотни пари, губят доверие, губят клиенти, но това не е всичко! Самите фирми, които имат вземания, са изложени от немалкия риск да задлъжнеят на доставчиците си. Защото бизнесът е една хранителна верига, в която всеки има звено. И всяко звено дава отражение на останалите.

Едната опция пред фирма, изправена пред подобен проблем, е да поиска съдебна защита (и това е най-нормалната опция в една правова държава). Но какво се получава - извадка от действителен случай на лице, поискало обезпечение на бъдещ иск. Това лице/фирма/ би трябвало да получи обезпечителна заповед, с която да гарантира поне в определен размер вземанията си. Изпълнени са реквизитите на изискванията на процесуалния закон.

Срокът е ... веднага - денят на входиране на молбата. Денят мина, минаха три седмици. Хората недоволстват (не са българи). Как да им бъде обяснено, че “така е в България”. Недоволстват, но имат надежда. Съдът издава определение. И в него казва: не мога да запорирам банкови сметки докато не посочите конкретни сметки! В България има банкова тайна. Трудно бихме могли да обиколим банките и да попитаме “Извинете, еди кой си има ли банкова сметка при Вас? А кой е номерът?” Ясно е, че така няма да се получи. Тогава? Освен да обжалваме определението. По принцип срокът на горната инстанция е кратък. Но възникна проблем. Лицето, което има да взима пари от фирма в България, вече не иска да ползва българската съдебна система за тази цел.

А какво друго да ползва?