От доста време ми прави впечатление, че в медии, Народно събрание, правителство, правосъдни органи и всякакви други институции като се говори за правосъдна система се има предвид наказателно право и процес. Никъде в публичното пространство не се обсъждат “куцото” търговско и гражданско правораздаване.
Колкото и болезнено бавно да е наказателното правораздаване, мисля си, че по-голям обществен ефект има неефективното гражданско и търговско правораздаване. Икономиката се движи основно от малкия и средния бизнес и ако малкият търговец на едро не може да си събере нито парите за стоката, която е предоставил на консигнация, нито самата стока, тогава икономиката не върви. Когато фирма от ЕС е продала стоки на българска фирма, а българската фирма продава стоката и не плаща на ЕС фирмата, тогава за какъв бизнес климат говорим в България?
Поради такива казуси като горните и поради невъзможността съдебната система да реагира своевременно, проблемите в бизнеса с България ще се задълбочават. Колкото и да им се иска на чуждестранните инвеститори да инвестират в България, ако не виждат адекватна защита от съдебната система, рискът на инвестицията става прекалено голям.
Понякога имам чувството, че съдиите живеят в някакъв свой собствен свят, извън реалността. Когато граждански съдия определя “log file” на сървър като технология със сложността на технологиите на NASA и отказва да изпраща протокол от съдебно заседание по email, понеже не било практика, това не е нормално правосъдие. Именно поради това, че съдиите, веднъж влезли в системата и поради несменяемостта си, те отказват да се развиват с темпото на бизнеса и обществото като цяло.
Има ли решение? Да - да се измени ГПК, да се установят императивни срокове, а не инструктивни. Да се ускори призоваването - за търговци да се лепи директно съобщение. Съдиите не отлагат за цяло и нещяло - в момента като не са сигурни в нещо - отлагат. Съдийските ваканции?!? Що за комунистическо чудо? Да се създаде усещането в съдиите, че няма да са съдии цял живот. Принципно съм против израза “от системата” или “от кариерата”. Това звучи нереформистко и ненапредничаво, освен това нали “няма незаменими хора”?